Онлайн списание на БЗС

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта

ФАКТОРИ, АСОЦИИРАНИ С ДЕНТАЛНА ТРЕВОЖНОСТ И СТРАХ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

Е-мейл Печат ПДФ
 (Статията носи на успешно попълнилият теста 4 кредитни часа)
Д-р Мария Шиндова, Доц. Ани Белчева
Катедра по детска дентална медицина, ФДМ, МУ-Пловдив

Уважаеми колеги,
Представеният в тази рубрика обзор е акредитиран и одобрен от Комисията по квалификация и акредитация(ККА) в рамките на квалификационната програма на БЗС за 2014г.Вие може да изчетете материала без да се регистрирате, но ако решите да получите съответните кредити и сертификат след попълването на теста е необходимо да се регистрирате. Достъпът и участието е безплатно. За достъп до Теста за самооценка кликнете върху съответния линк в края на статията.

Преживяванията на страх и тревожност са неделима част от денталното лечение в детска възраст. Счита се, че те са нормална реакция за справяне с промените, характерни за израстването на индивида. В специализираната литература проучванията демонстрират високи нива на детската дентална тревожност и страх. Те са основна причина за отлагане или отказ от дентално лечение, която води до влошаване на оралното здраве. Често тези емоционални състояния се запазват и в зряла възраст, като по този начин възникват значителни дентални проблеми и се засилва вероятността следващите посещения при дентален лекар да бъдат само по спешност. Нарастващите желания на родителите показват предпочитания при използването на техники за повлияване на дентална тревожност и страх без форми на обуздаване, използвани в близкото минало. Ето защо съвременната дентална медицина поставя изисквания към денталните лекари за познаване на тези състояния и внимание към всеки фактор, асоцииран с тях.
Денталният страх и тревожност са термини, които се използват като синоними и взаимозаменяеми понятия в специализираната литература, но всъщност посочват различни типове дентална тревожност [66]. Денталният страх представлява нормална емоционална реакция към специфични, реално съществуващи дентални стимули от външната среда. Денталната тревожност е основно състояние, при което индивидът изпитва страх спрямо нещо неизвестно, неприятно, негативно, което очаква да се случи в дентална среда [36].
Влиянието на редица фактори с различен произход за възникването и развитието на дентална тревожност и страх се определят от тяхната комплексна и мултифакторна етиология [15]. Те се разделят на персонални (индивидуални), социални и фактори на денталната среда [8,28,37].
1. Персонални фактори
1.1.  Възраст
Биологичното развитие, незавършеното формиране на личността и зависимостта от обкръжението определят спецификата на проявите на денталната тревожност, характерна за всеки възрастов етап.  Преобладаващите изследванията за влиянието на възрастта върху денталната тревожност и страх показват понижаване на степента им с нарастване на възрастта [2,5,15,54]. Малката възраст на пациентите се асоциира с по-висока степен на тревожност, което се обяснява с по-ниското ниво на психологично развитие [18,33]. Xia и съавт. обясняват проблемите при повлияване на поведението и повишената степен на тревожност в детска възраст с по-малката възраст на пациентите [94]. Klinberg и съавт. правят преглед на специализираната литература, публикувана между 1982 и 2006 година, в която се разглеждат проблемите за възникване и развитие на денталната тревожност и страх в детска възраст. Те установяват, че в периода между 3 и 6 години денталната тревожност и страх на децата са част от тяхната генерализирана тревожност и страх [37]. В периода на средна детска възраст настъпват когнитивни и социално-емоционални промени, повишават се чувството за отговорност и самоконтрол. Това определя и промени в конкретните причини и ситуации, свързани с възникването на тревожните и страхови преживявания [37]. При изследване на деца между 4 и 9 години в Холандия автори доказват висока степен на корелация между по-голямата възраст и по-висока степен на генерализираната тревожност [15]. Противоположните резултати за повишаването на денталната тревожност с възрастта, Locker и кол. обясняват с психологическите и физиологични промени през пубертета и по-големия брой инвазивни интервенции при по-големите деца, както и осъзнаването на рисковете, които крие денталното лечение. [12,46,82]. Проучването на Broeren и съавт. на 226 деца в Холандия между 4 и 9 години демонстрира липса на статистически значима зависимост между възрастта и съответното когнитивно развитие и нивото на тревожност. Broeren и съавт. установяват, че степента на когнитивно развитие, съответстващо за дадена детска възраст, допринася за по-малко от 6% от регистрираната степен на дентална тревожност и страх. Авторите обясняват получените резултати с мултифакторната етиология на денталната тревожност и акцентират върху важната роля на други фактори за произхода ѝ. [15]. Получените данни корелират с описания модел за развитие на фобийни разстройства и тревожност в детска възраст от Muris през 2007 година. Според него възрастта и съответното за нея когнитивно ниво на развитие са величини, които само до известна степен определят нивото на страх и тревожност [55].
Страхът е съответен на възрастта, но степента му е абнормна и предизвиква отбягващо поведение, нарушение в общото функциониране и дистрес. Установена средна възраст за начало на фобийно-тревожно разстройство в детска възраст е 8,4 години [1]. Други автори посочат възрастовия период между 6 и 9 години като изключително уязвим, тъй като податливостта за развитие на дентална фобия е най-голяма [65,49]. Това определя и избраната от Pickrell и съавт. възраст на изследвания контингент между 6 и 9 години при проучване на ефективността на техниката за когнитивно преструктуриране на паметта [65].
Данните в литературата показват характерна специфика на проявите на денталната тревожност и страх за всеки възрастов етап. Това предполага индивидуален подход и поведение на денталния лекар към пациентите от различните възрастови групи.
1.2.  Пол
Друг важен фактор, който влияе върху развитие на денталния страх и тревожност, е полът. Преобладаващата част от изследванията посочват по-високи нива на дентална тревожност и страх при момичетата в сравнение с момчетата [16,33,35,46,62,67,82,83]. Една от хипотезите за тези резултати е готовността на представителите от женски пол да изразяват и споделят техните страхове и чувство на тревожност в сравнение с момчетата, които искат да бъдат определяни като по-издръжливи и смели. Съществуват и публикации, които не посочват разлика в нивото на дентална тревожност между двата пола [17,27,61,69,88]. Проучването на Paryab и съавт. сред деца в Иран показва, че няма статистически значима разлика в нивото на тревожност между момчетата и момичетата на средна детска възраст [61]. При изследване от 2003 година за влиянието на определени социално-демографски фактори върху тревожността на децата отново се потвърждава липсата на асоциация пол-тревожност [27].  Противоречивите резултати в специализираната литература изискват доизясняване на тази зависимост, която вероятно е различна за възрастови контингенти.
1.3. Страх от общ характер
Някои автори асоциират наличието на дентален страх и проблеми при управлението на детското поведение със съществуването на страх от общ характер [38]. Arnrup и съавт. обаче не откриват статистически зависима разлика в нивото на общ страх при деца, които сътрудничат и които не сътрудничат при дентално лечение [8].
1.4.  Темперамент
Темпераментът може да повлияе денталната тревожност. Това се потвърждава от проучване на Klinberg през 2008г., в което той посочва, че срамежливите и емоционално негативно настроените деца са изложени на повишен риск от развитие и проява на дентална тревожност и страх [36,40]. Според изследователи в Холандия трудностите при среща с нови хора и непозната среда са фактор за проблемно поведение и предразполагат към по-трудно възприемане и на денталното лечение [32].
Ключ към повлияването на този фактор е комплексната роля на денталния лекар и родителите, които да допринесат за преодоляване на чувството на срамежливост у детето и спечелване на доверието му по подходящ начин.
1.5.  Интелект
Toledano и съавт. в изследване за влиянието на личността и интелекта върху денталната тревожност посочват, че децата с по-високи резултати на коефициент на интелигентност проявяват по-ниска степен на дентална тревожност при тяхната първа визита [83]. Rud и Kisling също представят в изследването си тази обратна зависимост [72]. Съществуването на тази закономерност не е потвърдена напълно и изисква по-задълбочени проучвания.
2. Социални фактори
2.1.  Дентална тревожност на родителите
Връзката между денталната тревожност и страх на родителите и техните деца сe потвърждава от резултатите на редица изследвания, които определят родителската тревожност като полезен индикатор за тревожността на техните деца [2,37,47]. Анализите от резултатите на 43 подобни проучвания потвърждават съществуването ѝ, като тя е силно изявена при деца до 8-годишна възраст [81]. Изследванията на ten Berge и съавт. доказват значителна корелация на майчиния дентален страх с този на техните деца [77]. Locker и съавт. установяват, че пациенти с висока дентална тревожност още от детството обикновено имат член на семейството с висока степен на тревожност в сравнение с тези пациенти, при които това състояние се развива по-късно [45]. Изследване върху 150 деца между 6 и 12 години в Иран дава противоположни резултати. Авторите установяват липса на статистически значима зависимост между денталната тревожност на децата и техните родители. Paryab и съавт. обясняват получените данни с възрастта на изследвания контингент, която бележи повишаване на увереността в себе си и поставя началото на личностното формиране [61].
При установена родителска дентална тревожност денталният лекар може да очаква страх и тревожност у децата в зависимост от тяхната възраст. Привързаността на децата, базирана на увереността на детето във всеотдайността на майката, и връзката родителска-детска тревожност се открива до преминаване на предучилищната възраст. С началото на средната детска възраст (6-12 години) се установява стремеж на децата за повишаване на собствената увереност и самоконтрол при различни социални преживявания без влияние на родителите им.
2.2. Социално-икономически статус на семейството
Социалните фактори последователно се свързват с физическото, психическото здраве и оралните заболявания в детска възраст. Проучванията за съществуването на връзка между социално-икономическия статус и денталната тревожност са малко на брой. Неговата оценка най-често се определя от родители по самооценка или по тяхното ниво на образование или длъжност на работното място. Няколко изследвания установяват, че ниският социално-икономически статус е рисков фактор за появата на проблемно поведение и дентална тревожност в детска възраст [68,71]. След изследване сред шведското население Klinberg представя значителна степен на корелация между високите нива на дентален страх и тревожност и децата, живеещи в райони с нисък социален статус [39]. Резултатите му се потвърждават в направеното през 2007г. изследване отново в Швеция от Gustafsson и съавт. [30]. Социално-икономическият статус дава отражение върху поведението на децата посредством влиянието му върху родителите и тяхното отношение и подкрепа към децата. Изследване на Folayan и кол. сред деца в Нигерия показва липсата на зависимост между социално-икономическия статус и денталната тревожност, което най-вероятно се обяснява с културните особености и стандарта на живот в Африка [27].
За редуциране на влиянието на този фактор върху детската дентална тревожност и страх вниманието и усилията на денталния лекар трябва да се насочват към осигуряване на достъпност на услугите и лечебните средства за този контингент.
2.3.  Предварителна подготовка на детето за предстоящото лечение от родителите и очаквания им за поведението му в дентална среда
Според Porritt и съавт. участието на родителя при психологичното повлияване на децата преди лечението има ключова роля [66]. Предварителната подготовка на детето от родителя относно предстоящата визита оказва влияние върху неговата дентална тревожност и поведение в денталния кабинет [48]. Въвеждането на детето в денталната обстановка чрез обяснения по подходящ начин от родителя води до понижаване на тревожността им [6]. В едно свое проучване Ramos-Jorge и съавт. посочват, че предварителната информация на децата за предстоящото лечение повишава нивото на тяхната дентална тревожност. Получените данни авторите обясняват с неподходящия начин на представяне на информацията на децата и миналите преживявания и денталната тревожност на самите родители [71].
Противоречивите резултати в литературата насочват усилията на денталния лекар към предоставяне на предварителна информация и указание за родителите – устно или чрез брошури за това как да разяснят в къщи на децата си в подходяща форма предстоящото лечение.
Очакванията на родителите за определено поведение на детето им в дентална среда се счита за фактор, повлияващ денталната тревожност. Според Holst и съавт. очакването на родителя за негативно поведение на детето при дентално лечение е сигурен знак за неговата тревожност [31]. Това становище се потвърждава по-късно от изследвания в Европа, Америка и Азия, които обхващат деца между 2 и 12 години [5,41,94,95]. Авторите демонстрират силна статистически значима зависимост между очакванията на родителите за позитивно поведение на детето им в дентална обстановка и проявата на кооперативност при самото лечение. Xia и съавт. демонстрират същата зависимост и считат, че очакванията на родителите могат да насочат денталния лекар за поведението на детето по време на предстоящото лечение [94]. 
3. Фактори на денталната среда
3.1.  Посещения при дентален лекар
3.1.1. Възраст на първата визита
Преживяванията на детето при първото му посещение при дентален лекар са от определящо значение за отношението на детето към денталното лечение и успеха при бъдещи интервенции. Съществуват много малък брой проучвания за съществуването на връзка между възрастта на детето при първата му дентална визита и неговия дентален страх и тревожност. Suprabha и съавт. не откриват статистически значима разлика в нивата на денталния страх и поведението при деца, посетили денталния лекар преди 5-годишна възраст или по-късно [75]. В свое изследване Paryab и съват. потвърждават липсата на такава зависимост след изследване на 150 деца между 6 и 12 години в Иран [61].
3.1.2. Предишни посещения при дентален лекар и техния брой
 Познатите от литературата проучвания за влиянието на предишните дентални посещения върху дентален страх са противоречиви. Изследване на 885 юноши в Литва показва, че децата с минал дентален опит имат по-високи нива на дентална тревожност от тези, които никога не са посещавали дентален лекар. Авторите обясняват резултатите с евентуални негативни преживявания на децата при предишните дентални визити [16]. По-старо проспективно проучване идентифицира по-високи нива на дентална тревожност при подрастващи без минал дентален опит [57]. Същите и други автори асоциират денталния страх с по-малкия брой посещения при дентален лекар. Това те обяснява с ‚порочния цикъл на страха‘ [7,57]. Редуцираният брой дентални визити води до влошаване на оралното здраве и поява на допълнителна тревожност. Други изследвания в този план дават конфликтни на посочените резултати. При тях се посочват високи нива на дентална тревожност при децата с голям брой посещения при дентален лекар [13,16]. Проучване от 2011г. на деца между 7 и 14 години в Индия изследва зависимостта на наличието и броя на предишните посещения при дентален лекар и денталния страх. Авторите отбелязват по-високи нива на дентален страх при деца, които са посещавали дентален лекар, но не намират позитивна връзка между броя на предишните посещения и детския дентален страх. Причина за получените резултати Suprabha и съавт. посочват преживяването на стрес в резултат на минала инвазивна дентална интервенция [75.].
3.1.3. Повод за посещение
Поводът за посещението на детето при денталния лекар има силно влияние за развитие на дентален страх, който се запазва и в зряла възраст на индивида.  Според Versloot и съавт. споменът от преминали дентални посещения повлиява значително отношението на детето към денталното лечение. Негативните преживявания, свързани с болка или необходимост от инжекционно обезболяване, влошават поведението и засилват неговата тревожност при следващи дентални визити [87]. Milgrom и съавт. намират, че при деца, които са изпитали болка по време на последното си дентално лечение, вероятността за желание на повторно посещение е 4.9 пъти по-малка от тези, които са лекувани безболезнено [51].
Според Ramos-Jorge и кол. високо ниво на дентална тревожност се наблюдава при деца на средна детска възраст, които посещават дентален лекар по повод зъбна болка за разлика от тези, които посещават кабинета по повод профилактичен преглед [70]. Това потвърждава същата зависимост, идентифицираната по-рано от Xia и съавт. при изследване на деца в Китай [94]. Пациентите, които получават спешна дентална помощ, проявяват високи нива на дентален страх. Това се обяснява с ‚порочния цикъл на тревожността‘ [50]. В допълнение осъзнаването от детето на необходимостта от предстоящо комплексно и инвазивно лечение засилва неговия страх и тревожност. Други изследвания в този план потвърждават идентифицираната статистически значима зависимост  между възникването на дентален страх и предишно инвазивно дентално лечение, свързано с болка и дискомфорт [51,52,78,80,91,92]. Тези данни демонстрират важен елемент от мултифакторната етиология на денталния страх. Те дават основание на авторите да посочат посещението по повод симптоматика като основен рисков фактор за развитието на дентален страх. Установената зависимост се обяснява и с Теорията на латентното инхибиране, според което наличието на една или няколко неутрални дентални визити (преглед, орална хигиена, профилактична интервенция) преди инвазивното дентално лечение понижава денталната тревожност.
3.1.4. Честота на посещения
Brady и кол. откриват обратно пропорционална зависимост между честотата на посещенията при дентален лекар и денталната тревожност в детска възраст [14]. Твърдението се потвърждава и в проучвания на Milsom и съавт., Armfield и съавт. и Tickle и съавт., които намират значителна връзка между високата дентална тревожност, както с нередовните посещения при дентален лекар, така и с големият времеви интервал между отделните визити [7,52,82]. Проучване върху 150 деца в Иран на възраст между 6 и 12 години изследва влиянието на определени фактори, свързани с посещението при дентален лекар, върху детската дентална тревожност. 60% от децата с висок дентален страх не посещават редовно дентален лекар. Резултатите дават основание авторите да посочат честотата на денталните визити като рисков фактор за развитие на дентална тревожност [61]. Това изследване потвърждава важната роля на редовните посещения при дентален лекар, посочена и от проучвания в Европа, Азия, Южна Америка [43,52,60].
3.1.5. Време на последното посещение
Зависимостта между времето на последното посещение при дентален лекар и денталната тревожност варира значително. Milsom и съавт., Armfield и съавт. и Tickle и съавт. намират значителна връзка между високата дентална тревожност и големия времеви интервал след последната дентална визита [7,52,82]. Авторите обясняват тези резултати с факта, че колкото по-дълго време е минало от последната визита, толкова вероятността за влошено на оралното здраве е по-голяма. Това налага лечение с голям брой инвазивни интервенции, което по пътя на ‚порочния цикъл на тревожността‚ повишава нива на дентален страх. Brukienė и съавт. проучват нивата на дентална тревожност при деца, посетили дентален лекар през последната година, и деца, при които е минала повече от една година от последната визита. Средната стойност на дентална тревожност според Скалата за оценка на дентална тревожност на Corah (DAS) e 10.42 при децата, които не са посещавали дентален лекар повече от една година, докато при тези, при които посещението е било по-скоро, тя е 9.86. Данните от изследването демонстрират статистически значими по-високи нива на дентална тревожност при децата, които не са посетили дентален лекар през последната година [16].
Данните в литературата за влиянието на денталната визита посочват, че рискови фактори за възникване на дентален страх и тревожност са поводът за настоящата и последната дентална визита. Децата, които редовно посещават дентален лекар, демонстрират по-ниски нива на дентален страх. Тези зависимости предполагат денталните лекари да насочат усилията си към мотивиране на родителите за редовни посещения в денталния кабинет по повод профилактични прегледи. Честите посещения ще редуцират броя на интервенциите, провокиращи болка, и лечение по спешност, което понижава риска от развитие на дентален страх и тревожност.

 

3.2. Фактори от денталното лечение
3.2.1. Липса на контрол по време на денталното лечение
Някои дентални лекари позволяват на пациента да участва пряко в процеса на лечение чрез упражняване на контрол. Това се състои в прекъсване на манипулацията след подаване на сигнал от пациента, например вдигане на ръка. Голям проучвания посочват, че липсата на контрол по време на денталното лечение може се счита за причина за развитието на дентален страх и тревожност. Тъй като децата често съобщават за липса на контрол по време на лечение, у тях са поражда чувство на безпомощност и невъзможност за управление на ситуацията. Това води до повишаване на денталния им страх и тревожност [14,24,89,93]. Sartory и съавт. установяват, че поведението на пациенти с дентална фобия и отказът им от лечение могат да бъде повлияни положително при дадена възможност на пациента за контрол на манипулация [73]. Проучване на Baron и съавт. подкрепя тази тенденция, като установява значително понижаване на денталния страх и възприемчивост на децата при осигуряването на контрол в стресовата дентална обстановка [11].
3.2.2. Присъствие на родителя в денталния кабинет
През последните години сред родителите се установява тенденция за желание да присъстват в денталния кабинет по време на лечението на тяхното дете и одобрение на техниките за повлияване на поведението без форми на обуздаване. Родителите считат, че по този начин ще допринесат за създаване на спокойствие и комфорт на децата им по време на лечение и ще понижат техния страх [3,42,63].
Данните, получени от проучвания за влиянието на присъствието на родителите върху денталната тревожност на децата им, са противоречиви. Малко автори посочват положително влияние на родителското присъствие по време на визита при дентален лекар [6,25,29]. Frankl и съавт. установяват по-кооперативно поведение на деца между 3.5-4.5 години, когато майката присъства в денталния кабинет. Според авторите на изследването деца на по-малка възраст се чувстват по-добре и усещат оказването на родителска подкрепа в новата или непозната за тях ситуация [29]. Някои изследователи посочват, че присъствието на родителя в денталния кабинет има положителен ефект при деца в предучилищна възраст [29,64]. Минали проучвания на други автори демонстрират понижаване на тревожността, но по време на медицински интервенции, когато родителят придружава своето дете в манипулационната зала [22,56,59]. В съвременната специализирана литература липсват данни за положително влияние на присъствието родителя върху денталната тревожност и страх.
 Преобладаващите публикации, които изследват тази зависимост, посочват липса на връзка между детската дентална тревожност и присъствието на родителя в денталния кабинет [4,21,26,44,64,74,85,86]. Afshar и съавт. в свое изследване през 2011 година проучват тази зависимост при 67 деца на 5 годишна възраст. Авторите оценяват денталната тревожност, като едновременно правят обективна оценка чрез физиологичния показател – пулсова честота, и субективна – чрез Поведенческа скала на Venham и Frankl. Получените резултати показват липса на статистически значима разлика в денталната тревожност на децата, които са лекувани в присъствието на родители, и тези, при които отсъства [4]. Липсваща зависимост между денталния страх и присъствието на родителя се посочва в проучване на Cox и съавт., които изследват 175 деца на възраст между 4 и 12 години. Резултатите дават основание на авторите да отхвърлят схващането за положителното влияние на родителите чрез присъствието им в денталния кабинет [21]. Прегледът на по-стари проучвания, изследвали тази зависимост, сочи, че по-голямата част от авторите също отхвърлят тази хипотеза [26,64,85,86].
Опитът в литературата демонстрира противоречиви резултати по отношение на зависимостта присъствие на родител – детска дентална тревожност. Съвременните тенденции показват нарастващото желание на родителите  да присъстват по време на лечението на тяхното дете. Денталният лекар може да разреши присъствие на родителите по време на лечение, когато те съдействат за ефективно провеждане на лечебния протокол. Това дори позволява своевременно обсъждане на индивидуалния лечебен план на детето. При установено негативно влияние на родителя върху тревожността, децата остават сами в кабинета без възможност за раздвояване на вниманието и управление на поведението им изцяло от лечителя.
3.3. Фактори от денталната обстановка
3.3.1. Дентални инструменти, наличие на кръв, неприятна миризма и вкус, звука на машинката, усещания, провокирани по време на денталното лечение
В денталната обстановка съществуват много специфични и неспецифични стимули, които да провокират страх у пациента при неговата визита. Проучване на Taani и съавт. изследва факторите от денталната среда, които са свързани с детската дентална тревожност и страх. Авторите отбелязват, че болката като специфичен стимул, е най-често посочван фактор за възникване на дентален страх. Видът на иглата и машинката, нейният звук и усещането при работа с нея са са определени като основни стрес провокиращи фактори според същото изследване [76]. В изследване от 2012 година чрез специално разработен въпросник се изследват елементите от денталната среда, които предизвикват най-силен страх. 60% от участниците в проучването посочват страхът от болката като основен стрес провокиращ фактор и потвърждават резултатите на минали проучвания. Авторите посочват, че тревожните пациенти в сравнение със спокойните се страхуват от липсата на контрол, иглата и машинката, както и провокираните миризми по време на лечението [14].
Анализите от резултатите на редица подобни проучвания идентифицират страха от вида и звука на инструментите, машинката, иглите и кръвта, страха от болката, неприятните миризми и усещания, провокирани при лечението като основни фактори от денталната среда, които провокират дентален страх [10,14,19,34,76,90].
3.3.2. Дентален лекар и екип
Някои изследвания посочват неприветливия персонал в денталния кабинет  и грубото отношение на денталния лекар като фактори за дентална тревожност [19,34,84]. Според Brady и съавт. децата показват предпочитания към приятелски настроен, разговорлив и приветлив дентален лекар и екип [14].
Денталният екип и обстановка са много съществени фактори, влияещи върху страха и тревожността на детето. Тези фактори трябва да бъдат оптимизирани за благоприятно протичане на лечебния процес. Това определя подходящо облекло и поведение на денталния лекар, насоченост към спечелване на доверието на пациента чрез проява на чувство за хумор и подходящ начин за управление на поведението му. При лечение в детска възраст ключова роля има и медицинската сестра, която допринася за ефективното протичане на лечебния процес. Денталният кабинет и чакалнята е необходимо да отговарят на всички изисквания за чистота, онагледяване и уют.
3.4. Ниво на оралното здраве
Важен фактор за развитие на дентална страх според `порочния цикъл на страха` е влошеното орално здраве. При определянето на нивото му се оценява зъбния статус и нивото на орална хигиена. Проучване на Klinberg и съавт. в Швеция сред 3204 деца на възраст между 4 и 6 години и 9 и 11 години изследва фактори от етиологията на денталния страх. Резултатите показват силна статистическа зависимост между денталния страх и честотата на зъбен кариес [38]. При изследване на 1303 деца на възраст емжду 5 и 12 години Nicolas и съавт. отбелязват по-високи нива на дентален страх при децата с поне един кариес в сравнение с децата без кариес [58]. Проучване от 2013 година идентифицира  по-високи средни стойности за индексите dft и DMFT при деца с висок дентален страх в сравнение със спокойните пациенти [53]. Получените данни от тези и други проучвания потвърждават пряката пропорционална зависимост между денталния страх и тревожност и наличието на зъбен кариес и загуба на зъби поради кариес [38,58]. Пациентите с висока кариозност на съзъбието по-често получават спешна дентална помощ, което по пътя на порочния цикъл на тревожността повишава техните нива на дентален страх [50].
Другият важен индикатор за орално здраве е нивото на орална хигиена. В специализираната литература съществуват много малко проучвания, изследващи зависимостта ниво на орална хигиена-тревожност. Съществува подобно изследване на деца между 4 и 12 години, при което нивото на орална хигиена се оценява чрез плаковия индекс на Silness-Löe, а денталната тревожност чрез Kартинният тест за самооценка на тревожността на Venham. Получените данни демонстрират статистически значима зависимост  между денталната тревожност и плаковия индекс при деца с dmft/DMFT≥1. Авторът на последното обяснява получените резултати с преживяването на болка и дискомфорт при четкане на зъбите, което демотивира децата за провеждане на орална хигиена [2]. През 2012 година DeDonno и съавт. посочват статистически значима зависимост между повишената денталната тревожност и лошите орално-хигиенните навици на студенти в САЩ [23].
Установените зависимости позволяват на денталния лекар да профилактира денталната тревожност и страх чрез полагането на грижи за оралното здраве на индивида. Те включват акцентиране върху своевременната профилактика и лечение на оралните заболявания, мотивацията на децата за орална хигиена, информираност на техните родители за рисковете от влошеното орално здраве и занемарена орална хигиена.  
3.5. Предишни посещения при медицински специалисти и хоспитализация
Докато повечето проучвания разглеждат влиянието на факторите от денталната среда като предпоставка за развитие на дентална тревожност и страх, някои автори фокусират вниманието си върху ролята на предишни посещения при медицински специалисти и хоспитализация. Повечето проучвания посочват значима връзка между предишно медицинско лечение и денталния страх [75,80,92]. Придобитият опит повлиява поведението на детето при негово бъдещо дентално лечение, болезнени и стресиращи манипулации предизвикват страх в дентална среда [79]. Проучването на TenBerge и съавт. определя болничния престой като рисков фактор за възникването на дентален страх [80]. Резултатите от изследвания на Colares и Richman сред бразилските потвърждават връзката между денталната тревожност и предишни здравословни проблеми и холпитализация [20]. 

 

Доц. д-р  Ани Белчева завършва дентална медицина през 1997 г. във ФДМ към МУ - Пловдив. Работи като ординатор в катедра „Детска дентална медицина”  на същия факултет от 1998 г. Придобива специалност по „Детска стоматология“ през 2001 г. През 2006 г. придобива образователна и научна степен “Доктор” по научна специалност Детска стоматология след защита на дисертация на тема „Коронкови фрактури на постоянните зъби в детко-юношеска възраст- разпространение, рискови фактори, клиника и лечение“. 
Доц. Белчева има разработки и клинична практика  в областта на травмите в детска възраст. Научните й интереси са свързани с лечението и естетичното възстановяване на травмирани детски зъби, минимално инвазивни методи, ендодонтия, профилактични програми и оралното здраве в детска възраст.
Автор и съавтор е на над 35 пълнотекстови публикации в специализирани издания по дентална медицина. Партньор е в европейски проект ”INTERREGIII” за трансгранично сътрудничество. Член е на Българската асоциация на лекарите по  детска дентална медицина (БАЛДДМ), International Association of Pediatric Dentistry (IAPD), International Association of Dental Traumatology (IADT).

 

Д-р Мария Петрова Шиндова завършва Факултета по дентална медицина в Пловдив през 2011 година. От 2012 година е асистент в Катедрата по Детска дентална медицина, ФДМ Пловдив. Научните ѝ интереси са свързани с дентален страх, тревожност и фобия при лечение в детска възраст, приложение на лазерите в денталната медицина, управление на поведението в дентална среда. Автор и съавтор е на 7 пълнотекстови публикации в специализирани издания по дентална медицина. Член е на Български зъболекарски съюз (БЗС), Българското научно дружество по детска дентална медицина (БНДДМ), Младежко научно дружество `Асклепий`, Балканско стоматологично общество (BаSS), Съюз на учените в България (СУБ). Води практически упражнения на студенти от втори до пети курс. Курсов ръководител е на чуждоезиковото обучение по дентална медицина.

 

Библиография:
1. Аврамова А,Бистриян А.Тревожност и тревожни разстройства в детска възраст. Мединфо.2009 Юни:1-3.
2. Илиева E. Детето - пациент на стоматолога.Пловдив.Проф. Марин Дринов.2010.
3. Abushal M,Adenubi JO. Attitudes of Saudi parents toward separation from their Children during dental treatment. Saudi Dent J.July 2009;21(2):63-67.
4. Afshar H, Baradaran Nakhjavani Y, et al. The Effect of Parental Presence on the 5 year-Old Children’s Anxiety and Cooperative Behavior in the First and Second Dental Visit. Iran J Pediatr. 2011 Jun;21(2):193-200.
5. Allen KD, Hutfless S, Larzelere R. Evaluation of two predictors of child disruptive behavior during restorative dental treatment. J Dent Child (Chic). 2003 Sep-Dec;70(3):221-5.
6. American Academy of Pediatric Dentistry. Guideline on Behavior Guidance for the Pediatric Dental Patient. Pediatr Dent 2011;34(6); 180-182.
7. Armfield JM, Stewart JF, Spencer AJ. The vicious cycle of dental fear: exploring the interplay between oral health, service utilization and dental fear.BMC Oral Health. 2007 Jan 14;7:1.
8. Arnrup K, Broberg AG, Berggren U, Bodin L. Lack of cooperation in pediatric dentistry—the role of child personality characteristics.Pediatr Dent. 2002 Mar-Apr;24(2):119-28.
9. Arnrup K, et al.Temperamental reactivity and negative emotionality in  uncooperative children referred to specialized paediatric dentistry compared  to children in ordinary dental care. Int J Paediatr Dent, 2007. 17(6): p. 419-29.
10. Ashkenazi M, Faibish D, Sarnat H. Dental fear and knowledge of children treated by certified pediatric dentists and general practitioners.ASDC J Dent Child. 2002 Sep-Dec;69(3):297-305, 235.
11. Baron R, Logan H, Hoppe S. Emotional and sensory focus as mediators of dental pain among patients differing in desired and felt dental control. Health Psychol. 1993;12:381–389.
12. Bedi R, Sutcliffe P, Donnan PT, McConnachie J. The prevalence of dental anxiety in a group of 13- and 14-year-old Scottish children. Int J Paediatr Dent. 1992 Apr;2(1):17-24.
13. Bergius M, Berggren U, Bogdanov O, Hakeberg M. Dental anxiety among adolescents in St. Petersburg, Russia.Eur J Oral Sci. 1997 Apr;105(2):117-22.
14. Brady P, Dickinson C, Whelton H.Dental anxiety prevalence and surgery environment factors: A questionnaire-based survey of attenders in Ireland. SAAD Digest, 2012 Jan .28, pp. 13-22.
15. Broeren S, Muris P. The relation between cognitive development and anxiety phenomena in children.. Journal of Child and Family Studies 2009, 18(6), 702–709.
16. Brukienė V., Aleksejūnienė J., Balčiūnienė I. Is dental treatment experience related to dental anxiety? A cross-sectional study in Lithuanian adolescents Stomatologija. ISSN 1392-8589. 2006, vol. 8, no. 4, p. 108-115.
17. Buchanan H, Niven N. Further evidence for the validity of the Facial Image Scale. Int J Paediatr Dent. 2003 Sep;13(5):368-9.
18. Buchanan H. Development of a computerised dental anxiety scale for children: validation and reliability. Br Dent J. 2005 Sep 24;199(6):359-62.
19. Chapman HR, Kirby-Turner N. Visual/verbal analogue scales: examples of brief assessment methods to aid management of child and adult patients in clinical practice.Br Dent J. 2002 Oct 26;193(8):447-50.
20. Colares V, Richman L. Factors associated with uncooperative behavior by Brazilian preschool children in the dental office. ASDC J Dent Child 2002;69:87-91, 13.
21. Cox IC, Krikken JB, Veerkamp JS. Influence of parental presence on the child's perception of, and behaviour, during dental treatment.Eur Arch Paediatr Dent. 2011 Aug;12(4):200-4.
22. Dahlquist LM, Power TG, Cox CN, Fernbach DJ. Parenting and child distress during cancer procedures: a multidimensional assessment.Child Health Care. 1994 Summer;23(3):149-66.
23. DeDonno MA.Dental anxiety, dental visits and oral hygiene practices. Oral Health Prev Dent. 2012;10(2):129-33.
24. Di Lenarda R,Cadenaro M,Stacchi C.The influence of dentist’s behavior on compliance and fear in pediatric dental patients.Eur J Oral Sci.1995 Dec;103(6):405-12.
25. Feigal RJ: Guiding and managing the child dental patient: a fresh look at old pedagogy, JDent Educ.2001;65(12):1369–1377.
26. Fenlon WL, Dobbs AR, Curzon MEJ. Parental presence during treatment of the child patient: a study with British parents. Br Den J 1993; 174(1):23-8.
27. Folayan MO, Idehen EE, Ufomata D. The effect of sociodemographic factors on dental anxiety in children seen in a suburban Nigerian hospital. Int J Paediatr Dent 2003;13: 20-6.
28. Folayan MO, Idehen EE, Ojo OO. The modulating effect of culture on the expression of dental anxiety in children: a literature review. Int J Paediatr Dent. 2004 Jul;14(4):241-5.
29. Frankl SN,Shiere FR,Fogels HR. Should the parent remain with the child in the dental operatory? J Dent Child.29:1,50-163, 1962.
30. Gustafsson A, Arnrup K, Broberg AG, Bodin L, Berggren U. Psychosocial concomitants to dental fear and behaviour management problems. Int J Paediatr Dent. 2007 Nov;17(6):449-59.
31. Holst A, Hallonsten AL, Schröder U, Ek L, Edlund K. Prediction of behavior-management problems in 3-year-old children. Scand J Dent Res. 1993 Apr;101(2):110-4.
32. Jensen B, Stjernqvist K. Temperament and acceptance of dental treatment under sedation in preschool children.Acta Odontol Scand. 2002 Aug;60(4):231-6.
33. Klaassen MA, Veerkamp JS, Hoogstraten J. Changes in children’s dental fear: a longitudinal study. Eur Arch Paediatr Dent 2008; 9 Suppl 1:29-35.
34. Klaassen MA, Veerkamp JS, Hoogstraten J. Dental fear, communication, and behavioural management problems in children referred for dental problems.Int J Paediatr Dent. 2007 Nov;17(6):469-77.
35. Klaassen MA.Child dental fear and quality of life [dissertation]. Amsterdam Univ., 2010.
36. Klingberg G. Dental anxiety and behaviour management problems in paediatric dentistry—a review of background factors and diagnostics.Eur Arch Paediatr Dent. 2008 Feb;9 Suppl 1:11-5.
37. Klingberg G, Broberg AG. Dental fear/anxiety and dental behaviour management problems in children and adolescents: a review of prevalence and concomitant psychological factors. Int J Paediatr Dent 2007; 17(6): 391-406.
38. Klingberg G, Berggren U, Carlsson SG, Noren JG. Child dental fear: cause-related factors and clinical effects.Eur J Oral Sci. 1995 Dec;103(6):405-12.
39. Klingberg G. Dental fear and behavior management problems in children. A study of measurement, prevalence, concomitant factors, and clinical effects.Swed Dent J Suppl. 1995;103:1-78.
40. Klingberg G, Broberg AG. Temperament and child dental fear. Pediatr Dent. 1998 Jul-Aug;20(4):237-43.
41. Kyritsi MA,Dimou G,Lygidakis NA.Parental attitudes and perceptions affecting children’s dental behaviour in Greek population. A clinical study.The Free Library March 2009.
42. Lawrence SM, McTigue DJ, Wilson SW,et al. Parental attitudes toward behavior management techniques used in pediatric dentistry. Pediat Dent 1991;13:151-5.
43. Lee CY, Chang YY, Huang ST. Prevalence of dental anxiety among 5- to 8-year-old Taiwanese children. J Public Health Dent 2007;67:36-41.
44. Lewis TM, Law DB. Investigation of Certain autonomic responses of children to a specific dental stress. JADA 1958; 57(6):769-78.
45. Locker D, Liddell A, Dempster L, Shapiro D. Age of onset of dental anxiety.J Dent Res. 1999 Mar;78(3):790-6.
46. Locker D,Thomson WM,Poulton R.Onset of and patterns of change in dental anxiety in adolescence and early adulthood:a birth cohort study. Community Dent Health 2001; 18: 99-104.
47. Louise A.Dental anxiety amongst paediatric cardiology patients [dissertation]. D.Clin.Dent thesis, Leeds Univ.,.2012.
48. McDonald RE,Avery DR, Dean JA.In:Dentistry for the Child and Adolescent.8th ed.Mosby-an imprint of Elsevier, Missouri:2004:45-6
49. Milgrom P, Fiset L, Melnick S, Weinstein P.The prevalence and practice management consequences of dental fear in a major US city.J Am Dent Assoc. 1988 May;116(6):641-7.
50. Milgrom P, Mancl L, King B, Weinstein P. Origins of childhood dental fear. Behav Res Ther. 1995 Mar;33(3):313-9.
51. Milgrom P, Vignehsa H, Weinstein P. Adolescent dental fear and control: prevalence and theoretical implications.Behav Res Ther. 1992 Jul;30(4):367-73.
52. Milsom KM, Tickle M, Humphris GM, Blinkhorn AS. The relationship between anxiety and dental treatment experience in 5-year-old children. Br Dent J. 2003 May 10;194(9):503-6.
53. Münevveroğlu AP, Akgöl BB, Erol T. Assessment of the Feelings and Attitudes of Children towards Their Dentist and Their Association with Oral Health.ISRN Dent. Mar 2014.
54. Muris P, Merckelbach H, Gadet B,et al. Fears, worries, and scary dreams in 4- to 12-year-old children: Their content, developmental pattern, and origins.Journal of Clinical Child Psychology. 2000;29:43–52.
55. Muris P.Normal and Abnormal Fear and Anxiety in Children and Adolescents.2007.Burlington:Elsevier Science
56. Naber SJ, Halstead LK, Broome ME, Rehwaldt M. Communication and control: parent, child, and health care professional interactions during painful procedures. Issues Compr Pediatr Nurs. 1995 Apr-Jun;18(2):79-90.
57. Neverlien PO. Dental anxiety, optimism-pessimism, and dental experience from childhood to adolescence.Community Dent Oral Epidemiol. 1994 Aug;22(4):263-8.
58. Nicolas E, Bessadet M, Collado V, Carrasco P, Rogerleroi V, Hennequin M. Factors affecting dental fear in French children aged 5-12 years. Int J Paediatr Dent. 2010 Sep 1;20(5):366-73
59. O'Laughlin E, Ridley-Johnson R. Maternal presence during children's routine immunizations: the effect of mother as observer in reducing child distress. Child Health Care. 1995 Summer;24(3):175-91.
60. Oliveira MM, Colares V. The relationship between dental anxiety and dental pain in children aged 18 to 59 months: a study in Recife, Pernambuco State, Brazil. Cad Saude Publica. 2009 Apr;25(4):743-50.
61. Paryab M, Hosseinbor M. Dental anxiety and behavioral problems: A study of prevalence and related factors among a group of Iranian children aged 6-12. J Indian Soc Pedod Prev Dent 2013;31:82-6.
62. Peretz B, Efrat J. Dental anxiety among young adolescent patients in Israel. Int J Paediatr Dent 2000; 10: 126-32.
63. Peretz B, Zadik D. Attitudes of parents towards their presence in the operatory during dental treatments to their children.J Clin Pediatr Dent. 1998 Fall;23(1):27-30.
64. Pfefferle JC, Machen JB, Fields HW, Rosnick WR. Child behavior in the dental setting relative to parental presence. Pediatr Dent 1982
65. Pickrell JE, Heima M, Weinstein P, Coolidge T, Coldwell SE, Skaret E, Castillo J, Milgrom P. Using memory restructuring strategy to enhance dental behaviour. Int J Paediatr Dent. 2007 Nov;17(6):439-48.
66. Porritt J, Marshman Z, Rodd HD. Understanding children’s dental anxiety and psychological approaches to its reduction.Int J Paediatr Dent. 2012 Nov;22(6):397-405.
67. Raciene R. Prevalence of dental fear among Vilnius pupils aged 12 to 15 years. Determining factors. Stomatologija. Baltic Dent Maxillofac J 2003; 5: 52-6.
68. Radaal M,Milgrom P,Weinstein P,et al. The prevalence of dental anxiety in children from low income families and its relationship to personality traits. J Dent Res 1995; 74:1439-1443.
69. Raducanu AM, Feraru V, Herteliu C . Assessment of the prevalence if dental fear and its causes among children and adolescents attending a department of pediatric dentistry in Bucharest. OHDMBSC 2009;8(1):42-49.
70. Ramos-Jorge J, Marques LS, Homem MA, et al. Degree of dental anxiety in children with and without toothache: prospective assessment.Int J Paediatr Dent. 2013 Mar;23(2):125-30.
71. Ramos-Jorge ML, Marques LS, Pavia SM,et al.Predictive factors for child behaviour in the dental environment.Eur Arch Paediatr Dent. 2006 Dec;7(4):253-7.
72. Rud B, Kisling E. The influence of mental development on children’s acceptance of dental treatment.Scand J Dent Res. 1973;81(5):343-52.
73. Sartory G, Heinen R, Pundt I, Jöhren P. Predictors of behavioral avoidance in dental phobia: The role of gender, dysfunctional cognitions. Anxiety Stress & Coping 2006; 19: 279-291.
74. Shindova M,Belcheva A. The effect of parental presence on the dental anxiety during clinical examination in children aged 6-12 years. Journal of IMAB. 2013;19(4); 435-438.
75. Suprabha BS,Rao A,Choudhary S,Shenoy R.Child dental fear and behavior:the role of environmental factors in a hospital cohort.J Indian Soc Pedod Prev Dent.2011;29(2):95-101.
76. Taani DQ,El-Qaderi SS,Abu Alhaija ES.Dental anxiety in children and its relationship to dental caries and gingival condition.Int J Dent Hyg.2005 May;3(2):83-7.
77. Ten Berge M, Veerkamp JS, Hoogstraten J, Prins PJ. Childhood dental fear in the Netherlands: prevalence and normative data.Community Dent Oral Epidemiol. 2002 Apr;30(2):101-7.
78. Ten Berge M, Veerkamp JS, Hoogstraten J. The etiology of childhood dental fear: the role of dental and conditioning experiences.J Anxiety Disord. 2002;16(3):321-9.
79. TenBerge M, Veerkamp J, Hoogstraten J. Dentists’ behavior in response to child dental fear.ASDC J Dent Child. 1999 Jan-Feb;66(1):36-40, 12.
80. TenBerge M,Veerkamp JS, Hoogstraten J, et al.Parental beliefs on the origins of child dental fear in The Netherlands.ASDC J Dent Child. 2001 Jan-Feb;68(1):51-4, 12.
81. Themessl-Huber M, Freeman R, Humphris G, MacGillivray S, Terzi N. Empirical evidence of the relationship between parental and child dental fear: a structured review and meta-analysis.Int J Paediatr Dent. 2010 Mar;20(2):83-101.
82. Tickle M, Jones C, Buchanan K et al. A prospective study of dental anxiety in a cohort of children followed from 5 to 9 years of age. Int J Paediatr Dent 2009; 19:225-232.
83. Toledano M, Osorio R, Aguilera FS, Pegalajar J Children’s dental anxiety: influence of personality and intelligence factors.Int J Paediatr Dent. 1995 Mar;5(1):23-8.
84. Townend E, Dimigen G, Fung D. A clinical study of child dental anxiety.Behav Res Ther. 2000 Jan;38(1):31-46.
85. Venham LL, Bengston D, Cipes M. Parent’s presence and the child’s response to dental stress. J Dent Child 1978;45(3):37-41.
86. Venham LL. The effect of mother's presence of child's response to dental treatment.ASDC J Dent Child. 1979 May-Jun;46(3):219-25.
87. Versloot J, Veerkamp JS, Hoogstraten J. Dental discomfort questionnaire for young children before and after treatment. Acta Odontol Scand. 2005 Nov;63(6):367-70.
88. Versloot J,Veerkamp J,Hoogstraten J.Dental anxiety and psychological functioning in children:its relationship with behaviour during treatment.Eur Arch Paediatr Dent. 2008 Feb;9(1):36-40.
89. Walsh LJ. Anxiety prevention: Implementing the 4 S principle in conservative dentistry.Auxiliary. 2007;17:24–6.
90. Watson RJ. An exploration of children’s dental anxiety : triggers, coping and needs [dissertation].Massey Univ.,2010.
91. Weinstein P: Breaking the worldwide cycle of pain, fear and avoidance: uncovering risk factors and promoting prevention. Ann Behav Med 1990, 12:141–147.
92. Wogelius P, Poulsen S, Sørensen HT. Asthma, ear problems, and dental anxiety among 6- to 8-yr-olds in Denmark: a population-based cross-sectional study.Eur J Oral Sci. 2003 Dec;111(6):472-6.
93. Wubbe O.Pathological forms of dental anxiety : aetiology, prevalence and fear evoking aspects [dissertation]. Amsterdam Univ., 2010.
94. Bin Xia, Chun-Li Wang and Li-Hong GE. Factors associated with dental behavior management problems in children aged 2-8 years in Beijing, China. Int J Pediatric Dent 2011; 21:200-209.,
95. Xia B, Wang CL, Zhang S.Confirmatory study on the regression equation for children dental behavior in Beijing. Zhonghua Kou Qiang Yi Xue Za Zhi. 2013 Dec;48(12):726-9. [Article in Chinese]. 

 

Линк към ТЕСТ ЗА САМООЦЕНКА - http://balkansys.net/bzs/

 

СЪБИТИЯ

Национален форум по дентална медицина - гр. Хасково

Хасково

14 - 16 септември 2018 г. 

 

Семинар на УС на РК на БЗС - Пловдив, гр. Хисаря

Хисаря

6 октомври 2018 г. 

 

Есенна сесия на регионален форум „Верея Дент“

Стара Загора

6 октомври 2018 г.  

 

Национален форум по дентална медицина - Банско

Банско

12 - 14 октомври 2018 г.